Хоуксблъд бе разкрачил крака и стоеше безстрастен, докато Лизет извиваше тялото си върху неговото. Когато тя потръпна от освобождението и се отпусна задъхана, той внимателно я занесе до леглото и я положи върху копринените завивки. Сетне започна да гали тялото й с умели движения и тя отново достигна до кулминация. Никога не се бе чувствала така задоволена. Ала гордостта й бе засегната, защото знаеше, че той все още не бе изпитал наслада с нея.

Младият мъж се претърколи и нагласи тялото й върху своето. Лизет се изправи на колене и го изгледа с учудване. Лицето му бе изкривено в дива гримаса. Той приличаше на мъж, който иска грубо да я изнасили. По тялото й преминаха вълни на невероятна възбуда, примесена със страх. Колко ли мъже бе убил? Тя се изчерви. Той все още бе с панталони, ала тя не можеше да чака, докато ги съблече.

Пръстите му обхванаха гърдите й и тя изохка.

— Що за мъж си ти? — задъхано попита Лизет.

— Мъж, който умее да се владее — просто отвърна той.

— И как си се научил да контролираш така тялото си, мон амур?

Кристиан се засмя.

— Да контролираш тялото си е детска игра. Да контролираш чувствата и мислите си е малко по-трудно. А да контролираш волята на другите хора изисква дълги години упражнения.

— Кой си ти? — уплашено прошепна тя.

— Понякога съм арабин, а понякога — норман. — Внезапно сложи пръст на устните й, приковал поглед в тежката дървена врата. За миг се концентрира и разбра, че Сен Ло приближава към стаята. Резето на вратата помръдна, ала големият прът от вътрешната страна му попречи да се отмести. Чу се тихо почукване. Лизет въздъхна и се надигна. Посочи към вратата, даде му знак да излезе на балкона и се пресегна за пеньоара си.

— Който и да е, сега ще го отпратя. Почакай ме за миг.

Студеният нощен въздух охлади разгорещената му кожа. Хоуксблъд се втренчи по посока на морето, зад което се намираше Англия. Французите и англичаните се ненавиждаха до смърт. Англичаните презираха французите, смятаха ги за страхливци, за мъже, които мислят повече за удоволствия, отколкото за война. Французите, от своя страна, смятаха англичаните за груби и недодялани варвари, които само знаят да пият отвратителна бира.