В този миг Хоуксблъд получи прозрение. Той беше половин англо-норманец. Не можеше да продаде меча си на Франция. Трябваше да отиде в Англия и да се срещне с граф Уорик. Нали според английските закони титлата и замъкът се наследяваха от най-големия син в семейството?

Кристиан се обърна и понечи да се върне в стаята, ала застина на място. Пред очите му изплува образа на „неговата“ дама. Виждаше я толкова ясно, та му се струваше, че ако протегне ръка, ще я докосне. За пръв път видя очите й. Те бяха зелени със златни точици, а над тях се спускаха дълги извити мигли, в чиито краища, подобни на диаманти, блестяха сълзи.

Изведнъж в гърдите му се надигна силно желание да защити непознатата девойка. Почувства болката й, нейната чувствителност и уязвимост. Това усещане беше ново за него. Въпреки че като рицар бе дал клетва да защитава жените, досега никоя жена не бе възбуждала у него друго чувство освен страст и желание за обладание.

Кристиан протегна ръка и върху пръстите му капна една сълза. Тя бе достигнала до него с магическа сила. Вкуси от сълзата и желанието към французойката се стопи като пролетен сняг. Изправи се, прекрачи бойниците и се спусна надолу по стената на замъка. Без въже или някакво помощно средство би било невъзможно за друг мъж, ала за Дракар беше нещо просто, все едно че се спускаше по стълба.

Когато се върна в палатката, се изтегна на леглото, подложи ръце под главата си и започна да изпитва сетивата си.

Всичките си седем сетива.

Видя блясъка на лунните лъчи, които обливаха копринения покрив на палатката. От бронзовата лампа се разнасяше ухание на тамян. Различи гордите очертания на сокола, кацнал на пръчката. Погледът му обходи палатката, без да пропусне и най-малката подробност.