Усети аромата на бадемовото масло, с което бе намазан. До обонянието му достигна мириса на сандаловото дърво, което бавно догаряше. Отвън се носеше миризмата на лагерния огън, чуваше се цвърченето на мазнината, капеща от печеното месо, подушваше миризмата на вкиснатото вино, примесена с евтиния парфюм на проститутките. Усещаше аромата на плодородната кафява почва, острата миризма на конете, уханието на кестените и дъха на морето.

Кристиан усети как хладният нощен въздух погали кожата му. Беше легнал върху груб ленен чаршаф. Пръстите му докоснаха сребърния амулет на гърдите му. Топлината на кожата му бе стоплила метала.

В устата му бе останал вкусът на шафрана и копъра, с които бе подправено печеното на вечерята в замъка, примесен с този на гъстото червено вино. Усещаше миризмата на йод и солена вода, носена от морския бриз. Но най-нежно бе докосването на сълзата, топла и благоуханна. Тялото му потръпна, ала Кристиан бързо се овладя. Започна да проверява слуха си.

Пренебрегна грубите звуци на пиянски смях, музика, кучешки лай, неспокойното цвилене на конете, за да се съсредоточи върху шумовете на природата. Лекият бриз поклащаше листата на дърветата, чуваше се пращенето на съчките в огъня и ромоленето на близкия поток. От далечината екна вик на чапла. Острият слух лесно долови ударите на сърцето му и дишането на ловния сокол.

Той се обърна към шестото си чувство. Интуицията му превъзхождаше по сила всички останали сетива. Припомни си тежките години, когато неговите учители бяха завързали за седем дни очите му и той трябваше да се научи да язди и да се бие, без да вижда, уповавайки се само на интуицията си.

Седмото му чувство все още не бе напълно развито. Само понякога достигаше пълна власт над него. Трябваше да се концентрира, за да проникне още по-дълбоко в същината на силата, с която Бог го бе дарил.

Кристиан усещаше, че отново ще го споходи едно от неговите „видения“. Пред очите му избухна ярка светлина и сцените се завъртяха като в калейдоскоп. Озова се на някакъв морски бряг, край който бяха закотвени непознати кораби. Сякаш се рееше над високите мачти на корабите и гледаше смалените фигури на мъжете по палубите. В този миг осъзна, че това е флотата на френския крал. Преди видението да се стопи пред очите му, младият мъж вече знаеше точния брой и местоположението на корабите.