Другият оръженосец, Пади, беше отишъл да прибере коня и оръжията, които господарят му спечели като награда за победата в турнира. Хоуксблъд и оръженосците му притежаваха великолепни бойни коне, но специално обучените за турнири жребци бяха истинска рядкост, а еластичната ризница от закалена стомана понякога струваше повече от цял парцел земя.

Пади завърза петнистия сив жребец пред палатката на господаря си. Палатката от пурпурна коприна с форма на минаре се отличаваше от останалите с ориенталски разкош. Пади придружаваше господаря си във всички турнири — в Мароко, в Испания и сега във Франция. Все още никой не бе успял да победи Хоуксблъд. Той повдигна копринената завеса и влезе.

— За Бога, Али Баба, изхвърли тази мръсна вода от ваната и побързай, защото навън ни чака цяла камара оръжия, които трябва да изчистим и приберем.

— Оставих ти водата, за да се измиеш, Пади. Отдалеч вониш на кочина.

— Как няма да мириша, като търча по цял ден напред-назад, а ти само се излежаваш на сянка!

Хоуксблъд се засмя. Неговите оръженосци непрекъснато се заяждаха помежду си, но всеки от тях бе готов да пожертва живота си за другия.

— Достатъчно — смъмри ги той. — Искам да излъскате ризницата и сабята. Останалото продайте.

— Тогава, лорд Дракар, аз ще отида да ги спазаря, докато Пади изчисти палатката.

— Признавам, че ще успееш да измамиш рицарите и да им вземеш повече пари, защото всичките ти прадеди са били крадци по пазарите в Багдад.

— Съмнявам се дали той е по-голям измамник от теб, Пади — подхвърли Кристиан и облече кремава туника, която подчертаваше мургавата му кожа.

Пади се ухили, поласкан от комплимента, свали дрехите и се потопи във ваната.

— След малко ще съм готов, господарю, много преди да са пристигнали момичетата.