Вечерта, както след всеки турнир, щеше да има пиршество — запалваха големи огньове, около които танцуваха млади момичетата от онези, които забавляваха рицарите след турнирите.

— Наяж се и си пийни добре, Пади — рече Кристиан и погали ирландския си сокол. — Не забравяй да дадеш няколко къса месо и на Саломе. Тази вечер съм поканен в замъка.

— Внимавай с френските девойки. Видях една, която ми се стори зажадняла за ласки.

— Ще гледам да не се преуморя — засмя се похотливо Кристиан. Бе видял отдалеч няколко дами, които му се сториха привлекателни. „Кой знае? Може би някой ден ще срещна жената на моите блянове…“

В двореца Уиндзор живееха поне десетина млади богати наследнички, останали сирачета. Едуард III, женен за кралица Филипа, беше най-красивият английски крал от династията на Плантагенетите. Дворът му тънеше в разкош, защото кралят харчеше с широка ръка.

Няколко от по-големите девойки бяха удостоени с честта да бъдат придворни дами на младата принцеса Изабел. Щедрият й баща задоволяваше всяка нейна прищявка. Кралица Филипа бе мила и любезна с всички, но смисълът на нейното съществуване бе да ражда принцове и принцеси за продължаване на династията на Плантагенетите. Тя беше почти непрекъснато бременна и току-що бе родила деветото си дете. Затова нейните покои бяха изпълнени с бавачки, кърмачки, гувернантки, учители, придворни дами, прислужнички, гардеробиерки, перачки.

Лейди Бриана от Бедфорд и лейди Джоан от Кент бяха повдигнали полите си и весело се гонеха из градините на Уиндзор. И двете бяха на седемнадесет години, и двете бяха сирачета. Но с това приликите между тях свършваха. Джоан бе дребна, със сребристоруси коси, които блестяха като лунни лъчи. Изящната й фигура и лице се подчертаваха от елегантната розова рокля, а косата й бе пристегната с диадема, обсипана с перли. Изглеждаше невинна като дете и никой не можеше да предположи, че непрекъснато замисля нови и нови хитроумни пакости.