Бриана бе истинска красавица. Имаше високи едри гърди и великолепни устни, подсказващи, че младото момиче е на прага на женствеността. Косата й с блестящи златисти копринени къдрици, се спускаше като искрящ водопад до коленете. Който я зърнеше само за миг, разбираше, че тя олицетворява мечтата на всеки мъж.

Двете момичета се заковаха на място, когато видяха групичката жени, скупчени около фонтана в градината. Първата придворна дама на кралицата, мадам Марджори Доу, се готвеше да им изнесе обичайната лекция как да се държат с младите господа. Бриана и Джоан бяха закъснели за лекцията, но за щастие принцеса Изабел не беше там и нямаше да бъдат наказани. Присъстваха всички поверенички на краля и на кралицата, от седем до седемнадесет години.

Малката Бланш от Ланкастър бе седнала скромно на пейката до фонтана. Макар че бе останала без майка, баща й — Хенри, граф на Ланкастър — бе начело на регентския съвет, когато крал Едуард III беше малолетен. Бланш, бледо, ефирно и плахо създание, бе единствената наследничка на огромното богатство на рода Ланкастър.

Първата дама с намръщено лице сърдито потропваше с дългата пръчка по каменните плочи, докато чакаше пристигането на принцеса Изабел. Този следобед бе много горещо и мадам Марджори бе свалила черното си наметало, с което много рядко се разделяше. Джоан и Бриана се спогледаха дяволито и Джоан неусетно започна да пристъпва към наметалото, оставено на пейката.

Най-после се появи принцеса Изабел, заобиколена от свитата си. Малкото й тлъсто кученце джафкаше в краката й. Изабел се настани на едно кресло до фонтана, а кученцето се сгуши в полите на Джоан.

— Подмазвачка! — прошепна Джоан на Елизабет Грей, най-близката приятелка на принцеса Изабел.

Мадам Доу ги изгледа подозрително. Ахатовите й очи се спряха на ангелското личице на Джоан, а след това гневно се насочиха към Бриана. Брезовата пръчка в ръката й изплющя като камшик. Уплашеното кученце изквича, сетне приклекна и се облекчи, като едва не изцапа края на роклята на Джоан. Бриана сведе мигли, опитвайки се да потисне смеха си.