— Млади госпожици, предупреждавам ви, че трябва да се държите любезно и смирено. — Тя погледна към Бланш Ланкастър и Джоан и върху строгото й лице се изписа одобрение. — Младата госпожица винаги трябва да гледа надолу. Всяка от вас заема доста скромно положение в двора и ще останете такива, докато не се омъжите. А и след това всички решения ще взима вашият съпруг и господар, а вие сте длъжни да го слушате и да му се подчинявате. Покорството е единственият начин да не предизвикате гнева на съпруга си и да спечелите благоразположението му. — Първата придворна дама погледна към принцеса Изабел с надежда, че тя е чула поне част от думите й.

Джоан бързо отвори шишенцето с лимонов сок, което бе взела от килера в замъка, за да си изруси къдриците на слепоочията, и го изля върху наметката на първата придворна дама.

Мадам Марджори продължаваше да говори:

— Съпругата е длъжна да ражда деца и да надзирава слугите. Обаче… — тя замълча за по-голям ефект и почука с пръчката по плочките около фонтана — няма да имате никакъв шанс да се сдобиете със съпруг, ако не спазвате благоприличие. Не трябва да носите предизвикателни тоалети. Никога не трябва да оставате насаме с мъж, не трябва да му позволявате да докосва друга част от тялото ви освен ръката. Целувка по бузата се разрешава само след годежа, но целувката по устата е забранена до деня на венчавката. — Отново последва пауза. При споменаването на целувките Изабел се изчерви. Първата придворна дама знаеше, че младата принцеса е от династията на Плантагенетите и във вените й тече гореща кръв. Всички от техния род съзряваха прекалено рано. Мадам Марджори се изкашля и назидателно заговори:

— Никога не тичайте, не влачете наметката си по пода, не повишавайте тон на публично място и никога не пийте алкохол. Една млада дама не трябва да си служи с лъжа. Не клюкарствате, никога не участвайте в хазартни игри. Не бива да слушате трубадури и трябва всеки ден да се молите в параклиса.