Бриана прикри прозявката си. Първата придворна дама сега щеше да им каже, че трябва да използват салфетки — една дама никога не си избърсва пръстите в покривката на масата. Замисли се за бъдещия си годеник. Младото момиче нямаше никаква представа кого ще избере крал Едуард за неин съпруг, но знаеше, че това ще стане преди тя да навърши осемнадесет години. Напоследък в сънищата й се явяваше някакъв тайнствен рицар, който щеше да поиска ръката й. Сънищата й бяха толкова ясни, сякаш всичко се случваше наяве, но когато се събудеше, девойката не можеше да си спомни лицето на непознатия. Бриана потръпна. Вярваше, че скоро животът й ще се промени напълно.

Изведнъж се сепна от силния вик на мадам Марджори. Първата дама бе наметнала плаща си и младите момичета избухнаха в смях зад гърба й. Лимоновият сок бе оставил ярка следа, която блестеше на слънцето върху черната наметка.

— Никой да не мърда оттук, докато не открия коя е виновницата за това безобразие! — Очите й гневно блеснаха и лицето й се изкриви от гняв. Настъпи тягостна тишина, докато ахатовите й очи подозрително оглеждаха девойките.

Бланш Ланкастър пребледня и смутено наведе глава. Принцеса Йоанна, по-малката сестра на Изабел, се огледа тревожно. Джоан обаче беше погълната от опити да съчетае бодлива дръжка от роза с брезовата пръчка на мадам — там, където ръката й щеше да я хване.

Изабел тръсна черната си коса и злобно заяви:

— Това беше дело на Бедфорд и нейната приятелка Джоан от Кент. — Младата принцеса завиждаше на красотата на двете девойки.

Бриана ахна от изумление.

Джоан тъкмо бе натопила пръчката в изпражненията на кученцето, когато думите на принцеса Изабел я сепнаха. Тя веднага се изправи, готова да признае вината си, ала приятелката й бързо стисна ръката й.

— Аз го сторих, мадам. Джоан няма нищо общо.