— Овладейте се! Намираме се в голяма опасност. Придайте си замислен вид, като че искате нещо да се сетите! Погледнете към тези типове приятелски, макар да имаме всички основания да им пожелаем да отидат по дявола.

— Защо?

— Те ме търсят, за да ме очистят. Вече са убили двамата ми най-добри приятели. Твърде умни са наистина, за да ми го кажат, но аз току-що забелязах, че техните пушки принадлежаха на моите другари. Те са си ги присвоили.

— За тая работа трябва да заминат по дяволите!

Но при тези думи лесничеят погледна любезно индианците и им кимна приятелски — преструвката му се удаде отлично.

— Те са поуни. Негодяите ще узнаят какво значи да пречукаш приятелите на Сам Хокинс. Наблюдавайте ме внимателно! Когато ви кажа думичката «сега» ще грабна пушката на единия и в същия миг вие трябва да вземете тази на другия. После скачаме, отстъпваме няколко крачки назад и насочваме пушките — те ще имат тогава само ножовете си и няма да могат да излязат насреща на огнестрелните оръжия. Само физиономия да направят, че искат да се бранят и ги гръмваме. Смятате ли се за способен да направите това, което ви казвам?

— Естествено.

— Внимавайте значи добре!

Сега Сам Хокинс се обърна отново към двамата вождове:

— Да. Той го е видял тук.

— Тук? Не е възможно. Тук няма никакви следи освен вашите и нашите.

— Е-е, та тъкмо сред тях е следата на Сам Хокинс.

— Не те разбирам.

— Веднага ще ме разбереш… Сега!

Двамата посегнаха към пушките на индианците, грабнаха им ги, отскочиха няколко крачки назад и ги насочиха към тях. Но дебело омазаните лица на червенокожите не изразиха никаква изненада — те останаха преспокойно да си седят, сякаш нищо не се бе случило.

— Така, кучета, сега ви имам! — извика Сам Хокинс заплашително.

— И ние теб! — отвърна един от вождовете с безметежен тон. — Мислите ли, че двамата вождове са сами? Зад нас, в онзи храст, се таят наши воини. Необходимо е само да дигна ръка и куршумите им ще ви проснат на земята.