— О! — казва Дороти.

— Благодаря — обажда се и Пол.

— Сега ще се оттегля. Приятно хранене и приятно прекарване.

Музиката започва отново.

— Олдън? — пита Пол.

Никакъв отговор.

— Май че трябва да тръгнем утре или по-късно.

— Да. — За първи път този ден Пол се усмихва отпуснато. Мисли бързо.

СВЕТЪТ. Животът в Балфрост протича на особени цикли. По време на дългата зима има големи преселения на животни и квазиживотни към екваториалните области. Животът в дълбините на моретата продължава. А вечният лед вибрира със свой собствен ритъм.

Вечният лед. През зимата и пролетта той живее на най-високи обороти. Покрит е с мицели, които се преплитат, провират, докосват, свързват се един с друг в ганглии, протягат се навън, за да проникнат в други системи. Те опасват глобуса, вибрират като колективно подсъзнание през цялата зима. През пролетта от тях поникват стъбла, от които за няколко дена се развиват сиви, приличащи на цветя израстъци. Те после опадват и се показват тъмни шушулки, които се пукат с тих пращящ звук и освобождават облаци от искрящи спори, разнасяни от ветровете навсякъде. Те са изключително твърди, както и мицелите, в които ще се превърнат по-късно.

Лятната топлина накрая си пробива път надолу през леда, нишките изпадат в летаргия и дълго остават неподвижни. Когато студът се завърне, те се събуждат, от спорите прорастват нови нишки, които поправят старите повредени участъци, свързват се отново. Протича ток. Летният живот е като избледняващ сън. Така е протичал животът на Балфрост, откакто свят светува. А после богинята разпореди друго. Зимната кралица простря ръце и настъпи промяна.

СПЯЩИТЕ. Пол си проправя път през снежната вихрушка към административната сграда. Оказва се по-просто, отколкото е очаквал, да убеди Дороти да си отпочине добре за утре, като използва инсталацията за индукция на сън. Той се преструва, че ще използва другата инсталация, и се съпротивлява на приспивното й действие, докато се увери, че тя е заспала и може незабелязано да се измъкне.