Този следобед е озадачен от внезапното затихване на бурята, която бе очаквал, и от очарованието на мекото време, последвало този метеорологичен обрат. Изчисленията му бяха точни, но не и времето. Изглежда странно, че това се случва на фона на толкова много други дребни нередности, като необикновено регулиране на леда, гафове в оборудването и особеното поведение на апаратурата в единствената заета стая в хотела — стая, наета от един създаващ проблеми призрак нон грата от миналото.

Така че засега наблюдава. Готов е да се намеси, когато Пол влиза в административната сграда и слиза в бункерите. Но Пол не прави нищо, което би могло да навреди на спящите. Любопитството му нараства, щом Пол измъква екипировката. Продължава да следи. Прави го, защото по негова преценка Пол понася следенето.

Олдън решава да действа само ако открие нещо, което е в разрез с опита му. Изпраща един от подвижните си агрегати да пресрещне Пол, когато той се отправя извън града. Онова се изравнява с него на някакъв завой и се хлъзва на пътеката с един вдигнат израстък.

— Стой! — вика Олдън през говорителя.

Пол натиска спирачките на возилото си и за момент остава загледан в машината. После леко се усмихва.

— Допускам, че имаш сериозна причина да се намесваш в свободата на движението на един гост.

— Безопасността ти е на първо място.

— Аз съм в пълна безопасност.

— В момента.

— Какво искаш да кажеш?

— Поведението на времето е повече от необичайно. Сякаш обитаваш спокоен леден остров на дрейф, докато около тебе бушува буря.

— Затова сега ще се възползвам от това, а ако се наложи, ще си понеса последиците по-късно.

— Твоя работа. Исках обаче да си наясно.

— Добре. Вече ме осведоми. Сега се махни от пътя ми.

— Само за момент. Ти си тръгна при доста необикновени обстоятелства последния път, когато беше тук, като наруши договора си.