— Провери си сборника със закони, ако имаш такъв. По кодекс изтече времето, през което мога да бъда преследван за това.

— Има някои неща, за които няма давност.

— Какво искаш да кажеш? Аз представих доклад за онова, което стана тогава.

— Доклад, който не можеше да бъде проверен — това беше добре дошло за теб. Онзи ден ти спореше…

— Ние винаги спорехме. Просто бяхме такива. Ако имаш да кажеш още нещо, казвай.

— Не, нямам какво повече да кажа. Единственото ми намерение е да те предупредя…

— Добре, предупреден съм.

— Да те предупредя за неща, които не са очевидни.

— Не разбирам.

— Не съм сигурен, че сега нещата тук са същите, както когато си тръгна миналата зима.

— Всичко се променя.

— Да. Но не това имам предвид. Напоследък тук се появи нещо особено. Миналото вече не е добър гид за настоящето. Постоянно възникват все повече и повече аномалии. Понякога ми се струва, че светът ме изпитва или си играе с мен.

— Ставаш параноик, Олдън. Стоиш в тази клетка прекалено дълго. Може би е време да приключиш.

— Кучи сине, опитвам се да ти кажа нещо, с което съм се сблъсквал много пъти, и цялата тая гадост започна скоро след като ти си тръгна. Моята човешка част все още има предчувствия и усещам, че тези неща са свързани. Ако знаеш всичко по въпроса и можеш да се справиш, чудесно. Но ако не е така, мисля, че трябва да внимаваш. А още по-добре е да се обърнеш и да си идеш вкъщи.

— Не мога.

— Дори и ако тук има нещо, което ще те улесни — поне за момента?

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Напомням ти старата хипотеза на Гая — Лавлок, двайсети век…

— Интелигентност на планетите. Чувал съм за нея. Но никога не съм я срещал.

— Сигурен ли си? Понякога ми се струва, че се сблъсквам с нея.