— Право напред покрай онези две скали. Спри на завет до гребена. Ще ти кажа кога да завиеш. Имам сателит над главата си. Ако облаците останат разделени — странно разделени…

— Какво искаш да кажеш?

— Той сякаш се радва на светлината от една-единствена пролука в облачната покривка над целия район.

— Съвпадение.

— Не вярвам.

— Какво друго би могло да бъде?

— Изглежда така, сякаш нещо е отворило врата пред него.

— Компютър мистик, а?

— Не съм компютър.

— Съжалявам, господин Олдън. Знам, че някога си бил човек…

— Все още съм човек.

— Извинявай.

— Има много неща, които бих искал да зная. Вие пристигнахте тук в необичаен сезон. Пол взе със себе си проучвателно оборудване…

— Да. Не е незаконно. Всъщност това е една от атракциите на ваканциите тук, нали?

— Да. Наоколо има много интересни минерали, някои от които — скъпоценни камъни.

— Е, Пол иска още и няма нужда от тълпи наоколо си, докато търси.

— Още?

— Да, преди години тук е направил удар. Кристали на индела.

— Ясно. Доста интересно.

— На тебе пък какво може да ти е интересно?

— Част от работата ми е да предпазвам посетителите. В твоя случай се чувствам особено необходим.

— Защо?

— В предишния ми живот ме привличаха жени като теб. Както физически, така и с всичко останало, доколкото мога да преценя.

Два такта пауза и после той продължава:

— Изчерви се.

— Винаги се изчервявам от комплименти — казва тя. — И имаш адска мониторна система. И как е?

— О, мога да измеря температурата на тялото ти, пулса ти…

— Не, имах предвид как е човек да е като… като теб?

Три такта пауза.

— По някакъв начин богоподобен. В друго отношение — много човешки, почти прекалено. Чувствам силно всичко, което съм бил по-рано. Може би е компенсация или вкопчване в миналото. Освен всичко друго ти ме караш да изпитвам носталгия. Не се дразни. Много ми харесва.