— Защо ме питате за това, мистър Хенри?

— Защото имам причина. Ясно ли е? Не е необходимо още да я знаете. Ще я научите, когато му дойде времето. Но преди това трябва да … хмм, да, трябва преди това да се уверя дали можете да стреляте.

— Ами да опитаме!

— Ще опитаме, можете да бъдете спокоен. Кога започвате уроците си утре сутринта?

— В осем часа.

— Тогава елате при мен в шест! Ще отидем на стрелбището, където прострелвам моите пушки.

— Защо толкова рано?

— Защото не ми се чака по-дълго. Горя от нетърпение да ви покажа, че сте грийнхорн. Но стига по въпроса! Имам си и друга работа, която е далеч по-важна.

Изглежда, че беше свършил вече работата по цевта и сега извади от едно сандъче многоъгълно желязно парче. Започна да пили по ръбовете му. Забелязах, че всяка една от многобройните стени имаше дупка.

Той така се вдълбочи в работата си, че сякаш забрави за присъствието ми. Очите му придобиха особен блясък и когато от време на време оглеждаше произведението си, забелязах, че го правеше с израз на нескрита любов. Това парче желязо сигурно имаше голяма стойност за него. Бях любопитен да узная защо. Затуй го попитах:

— И от това ли ще стане някоя част на пушка, мистър Хенри?

— Да — отвърна той, като че ли едва сега се сети за присъствието ми.

— Но аз не познавам пушка, която има такава част — възразих.

— Няма естествено. Сега тепърва се създава. Сигурно марката й ще се казва «Хенри».

— Ах, значи ново изобретение?

— Yes.

— Тогава моля да ме извините за любопитството. Сигурно е тайна?

Той оглежда дълго всички дупки, обръща желязото във всички посоки, като го поставяше неколкократно до задния край на цевта.

— Да, тайна е. Но аз ви имам доверие, защото знаете да мълчите, въпреки че сте истински стопроцентов грийнхорн. Затова ще ви издам що за пушка ще излезе от това. Ще стане автоматична карабина и в пълнителя й ще има двадесет и пет патрона.