— Тежък е — оплака се дебелакът и стреля пак. Втората стрела отхвърча нависоко, отнесе се през клоните на десет стъпки над целта.

— Дано си ударил поне някое листо от това дърво — каза Ед Скръбния. — Бездруго ще завали силно, няма нужда да му помагаш. — Ед въздъхна. — А всички знаем какво иде след валежа. Богове, ама съм замръзнал. Хайде, Самуел, изстреляй я и последната стрела, че езикът ми ще замръзне на небцето.

Сир Прасчо сниши лъка и Чет помисли, че всеки момент ще се разреве.

— Много е трудно.

— Какво толкова? Слагаш стрелата, опъваш и пускаш — каза Грен. — Давай.

Дебелото момче послушно взе последната стрела от земята, опъна лъка и стреля. Направи го бързо, без да примижава усърдно да цели мишената като първите два пъти. Стрелата се заби в очертаната фигура ниско под гърдите и затрептя.

— Улучих го! — извика смаян сир Прасчо. — Грен, видя ли? Ед, виж, улучих го!

— Пусна му я право между краката, бих казал — похвали го Грен.

— Убих ли го? — поиска да разбере дебелакът. Толет сви рамене.

— Можеше да му надупчиш дроба, ако имаше дроб. Повечето дървета обикновено нямат. — Взе лъка от ръката на Сам. — Но съм виждал и по-лоши изстрели. И то доста.

Сир Прасчо засия. Да го погледне човек, ще си помисли, че е направил кой знае какво. Но като видя Чет с кучетата, устата му се сви и усмивката изчезна.

— Улучи едно дърво — каза му Чет. — Ще те видим как ще ми стреляш, като дойдат момчетата на Манс Райдър. Те няма да ти стоят с вдигнати ръце и да ти шумолят с листа. Ще ти налетят с крясъци и бас слагам, че ще се напикаеш от страх. И някой ще те светне с брадвата точно между свинските ти оченца. Последното, което ще чуеш, ще е как пращи черепът ти.

Дебелото момче се разтрепера. Ед Скръбния сложи ръка на рамото му.

— Братко — каза той строго, — само защото така е станало с тебе, още не значи, че и Самуел трябва да препати същото.