— На топло някъде — каза Чет.

От дузината насядали около огъня братя четирима бяха негови. Той ги изгледа накриво един по един, докато ядеше, да не би нещо да са се прекършили. Камата изглеждаше съвсем спокоен, седеше си кротко и си точеше камата като всяка вечер. А Сладура Донел Хил редеше шеги една след друга. Имаше бели зъби, сочни червени устни и жълти кичури, които носеше на красиви къдрици до раменете, и твърдеше, че е копеле на някой Ланистър. И сигурно беше. Чет не си падаше по хубави момчета, както и по копелета, но Донел Сладура беше друга работа.

Не беше толкова сигурен за горянина, когото братята наричаха Бичкията, повече заради хъркането му, отколкото за нещо, свързано с дърветата. Точно сега изглеждаше доста изнервен, че може да не захърка никога вече. А Мейслин беше още по-зле. Чет направо виждаше потта, стичаща се по лицето му въпреки ледения вятър. Капките блестяха на светлината на огъня като бисерчета. Мейслин също не ядеше, само се пулеше в боба, сякаш от миризмата му ставаше лошо. „Тоя трябва да го следя изкъсо“ — реши Чет.

— Сбор! — Викът изведнъж се разнесе от дузина гърла и бързо се пръсна из целия лагер. — Мъже на Нощния страж! Сбор при централния огън!

Намръщен, Чет довърши боба и тръгна с останалите.

Стария мечок стоеше пред огъня с Малък лес, Локи, Витърс и Блейн, подредени зад него. Мормон носеше плащ от дебела черна кожа, а накокошиненият гарван беше кацнал на рамото му. „Това хич не е на добро.“ Чет се промуши покрай Бернар Кафявия и няколко души от Сенчестата кула. Когато се събраха всички без наблюдателите из горите и пазачите по кръговата стена, Мормон се окашля силно и се изплю. Храчката замръзна преди да стигне до земята.

— Братя — каза той, — мъже на Нощния страж… — Мъже! — изграчи гарванът му. — Мъже! Мъже!

— Диваците са тръгнали надолу по руслото на Млечна вода. Торен е убеден, че авангардът им ще стигне до нас за десетина дни.