Най-опитните им воини ще бъдат с Харма Песоглавата в тоя авангард. Останалите сигурно ще са струпани в ариергарда или ще се движат накуп със самия Манс Райдър. Другите им бойци ще са пръснати от всички страни на колоната. Имат волове, мулета, коне… но не са много. Повечето вървят пеш, въоръжени са лошо и са необучени. Оръжията им са повече от кости и камък, отколкото от стомана. Обременени са с жени, деца, стада овце и кози и с цялата си покъщнина. Накратко, макар да са многобройни, те са уязвими… и не знаят, че ние сме тук. Поне трябва да се молим за това.

„Знаят — помисли Чет. — Знаят, дърта торба с гной такава, сигурно е, както че слънцето ще изгрее утре. Корин Полуръката не се върна, нали? Нито пък Джарман Бъкуел. Ако някой от тях е хванат, адски добре знаеш, че диваците са изтръгнали една-две песнички от устата му.“

Малък лес пристъпи напред.

— Манс Райдър е решил да прекърши Вала и да донесе кървава война на Седемте кралства. Да, ама в тази игра участват двама. Утре ние ще му я донесем войната.

— Тръгваме по изгрев с цялата си сила — заговори Стария мечок, когато хората се разшумяха. — Ще тръгнем на север и ще ги заобиколим откъм запад. Докато обърнем, авангардът на Харма вече ще е подминал Юмрука. Подножията на Ледени нокти са пълни с тесни клисури, удобни за засади. Походната им колона ще е разтеглена на много мили. Ще ги ударим на няколко места наведнъж и ще ги накараме да се кълнат, че сме няколко хиляди, а не триста.

— Ще ги ударим яко и ще се оттеглим преди конниците им да успеят да се престроят, за да ни се противопоставят — каза Торен Малък лес. — Ако ни подгонят, ще ги отклоним надалече, а после пак ще ударим по колоната. Ще палим фургоните им, ще им пръскаме стадата, ще колим наред. Самия Манс Райдър, ако го намерим. Ако се пръснат и се върнат в бърлогите си, победили сме. Ако не, ще ги мъчим по целия път до Вала и ще се погрижим пътят им да остане осеян с трупове.

— Те са хиляди! — провикна се някой от мъжете зад Чет.