Снегът валеше толкова тежко, че се изгуби между палатките, но накрая зърна малкия заслон, който дебелото момче си беше направило между един по-голям камък и кафезите на гарваните. Тарли се беше заровил под камара черни вълнени одеяла и рунтави кожи. Снегът се сипеше и го покриваше. Приличаше на мека окръглена могила. Стоманата прошепна като плаха надежда по кожата, когато Чет издърпа камата си от канията. Един от гарваните изграчи. „Сняг“ — измърмори друг и го изгледа през решетките на кафеза с черните си очи. Първият също добави „Сняг“. Чет предпазливо се промъкна покрай тях. Щеше да запуши с ръка устата на момчето да заглуши виковете му и после…

УУУУУУУУУУУУОооооооооооооо.

Спря и преглътна ругатнята, когато звукът затрептя над лагера, слаб и далечен, но безпогрешен. „Не сега. Проклети богове, не СЕГА!“ Стария мечок разполагаше със скрити съгледвачи в кръг сред дървесата около Юмрука, за да ги предупредят за всяко приближаване. „Джарман Бъкуел сигурно се връща от Великанската стълба — реши Чет, — или Корин Полуръката от Пискливия проход.“ Единичният зов на рога означаваше, че се връщат братя. Ако беше Полуръката, Джон Сняг можеше да е с него, жив и здрав.

Сам Тарли се надигна с подпухнали очи и зяпна объркано снега. Гарваните крякаха шумно, Чет чу и лая на кучетата си. „Половината скапан лагер се разбуди.“ Пръстите му в ръкавиците стиснаха дръжката на камата и той зачака звукът да заглъхне. Но скоро след като замря, той доехтя отново, този път по-висок и по-дълъг.

Ууууууууууууууууууууууууууоооооооооооооооооо.

— Богове! — чу той сънливия хленч на Сам Тарли. Дебелото момче се надигна в завивките, изрита ги и посегна към ризницата си, която беше провесил на близката скала. И чак след като се напъха в нея, забеляза Чет. — Два ли бяха? Сънувах, че чух два зова…

— Не е сън — каза Чет. — Два зова, да вдигнат Стража на оръжие. Два зова за приближаващи се врагове. Там някъде има една брадва, с написано на нея „Прасчо“, дебелако. Два зова значи диваци. — Страхът, който се изписа на дебелото лице, го накара да се усмихне. — Майната им, в седемте ада да вървят. И проклетата Харма и проклетият Манс Райдър. Проклетият Малък лес каза, че няма да стигнат до нас поне още…