УУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ.
Звукът продължи безкрайно, сякаш никога нямаше да секне. Гарваните плющяха с криле и грачеха, разхвърчаха се побеснели в кафезите и заблъскаха по решетките, и всичко из лагера на братята на Нощния страж се надигна — мъжете навличаха брони, затягаха коланите на мечовете, грабваха бойните брадви и лъковете. Самуел Тарли стоеше и трепереше. Лицето му беше бяло като снега, който се вихре — ше около тях.
— Три — проплака той към Чет. — Три бяха, чух ги, че са три. Никога не духат три пъти. От стотици, от хиляди години. Три означава, че са…
— Другите — почти изхлипа Чет. И изведнъж се подмокри — усети как пикнята потече по крака му и видя как вдигна пара пред гащите му.
ДЖАЙМ
В разрошената му коса духаше източен вятър, мек и уханен като пръстите на Церсей. Чуваше птича песен и долавяше движението на реката под лодката, понесена от равномерния замах на греблата към светлата зора. След толкова време, прекарано в мрак, светът бе толкова сладък, че Джайм Ланистър се чувстваше замаян. „Жив съм и съм пиян от светлина.“ Смях излетя от устните му като подплашен пъдпъдък.
— Млък — изръмжа пачаврата и се намръщи. Въсенето отиваше на широкото й простовато лице повече от усмивката. Не че Джайм я беше виждал усмихната. Позабавлява се, представяйки си я в някоя от копринените рокли на Церсей вместо в кожения елек с железните пъпки. „Все едно да облечеш някоя крава в коприна.“
Но кравата можеше да гребе. Под кафявите шаечни гащи се криеха яки прасци, а дългите мускули по ръцете й се изпъваха и стягаха при всяко загребване. Дори след половин нощ гребане не показваше признаци на умора, което далеч не можеше да се каже за братовчед му сир Клеос, който се напъваше над втория чифт гребла. „На вид — едра и здрава селска мома, а ти говори като знатна особа и носи меч и кама. Ах, но дали може и да ги използва?“ Джайм смяташе скоро да го разбере и също така скоро да се отърве от оковите.