Беше с железни белезници на китките и пранги на глезените, свързани с тежка верига, дълга само стъпка.

— Човек може да си помисли, че честната ми дума на Ланистър не стига — беше се пошегувал, докато го връзваха. Вече се беше напил здраво, благодарение на Кейтлин Старк. От бягството им от Речен пад си спомняше само откъслеци. Имаше някакво затруднение с тъмничаря, но едрата пачавра се беше справила с него. След това се качваха по някакво безкрайно вито стълбище. Краката му бяха омекнали като трева и два-три пъти беше залитнал, та се наложи момата да му подложи рамо да се подпре. По някое време го загърнаха в наметало и го тикнаха на дъното на малката лодка. Помнеше, че чу как лейди Кейтлин заповяда на някого да вдигнат решетката на Водната кула. Беше заявила с нетърпящ възражения тон, че изпраща сир Клеос Фрей обратно в Кралски чертог с нови мирни условия за кралицата.

Сигурно тогава сънят го беше отнесъл. Виното още го правеше сънен и беше приятно да се протегне — лукс, какъвто веригите му в килията не позволяваха. Джайм отдавна се беше научил да подремва на седлото по време на поход. Сегашното не беше по-трудно. „Тирион ще се скъса от смях, като чуе как съм проспал собственото си бягство.“ Но вече се беше разбудил и белезниците му досаждаха.

— Милейди — провикна се Джайм, — ако ми свалите тези железа, мога да ви улесня малко с греблата.

Тя пак се навъси, оголи конските си зъби и го изгледа с мрачно подозрение.

— Ще си носиш железата, Кралеубиецо.

— Чак до Кралски чертог ли смяташ да гребеш, пачавро?