— Ще ме наричаш Бриен. Не пачавра.

— Аз пък се казвам сир Джайм. Не Кралеубиеца.

— Отричаш ли, че си убил крал?

— Не. А ти отричаш ли пола си? Ако е така, развържи ги тия гащи и ми покажи. — Усмихна й се невинно. — Щях да помоля да си отвориш корсажа, но като те гледам, това няма да докаже много.

Сир Клеос се подразни.

— Братовчеде, дръж се по — учтиво.

„У тоя ланистърската жилка е тънка.“ Клеос беше син на леля му Дженна от онзи тъпанар Емън Фрей, който беше живял в ужас от лорд Тивин Ланистър от мига, в който се ожени за сестра му. Когато лорд Уолдър Фрей вкара Близнаците във войната на страната на Речен пад, сир Емън беше избрал съюза на жена си пред този на баща му. „Скалата на Кастърли само загуби от сделката“ — прецени Джайм. Сир Клеос приличаше на невестулка, биеше се като гъска и имаше куража на относително смела овца. Лейди Старк му беше обещала опрощение, ако отнесе посланието й на Тирион, и сир Клеос най — тържествено се бе заклел да го направи.

Изобщо в онази килия падна голямо кълнене, особено от страна на Джайм. Това беше цената на лейди Кейтлин за това, че не го уби. Беше опряла острието на меча на едрата мома в сърцето му и каза:

— Закълни се, че никога повече няма да вдигнеш оръжие срещу Старк или срещу Тъли. Закълни се, че ще убедиш брат си да спази с чест обета си да ми върне дъщерите живи и невредими. Закълни се в честта си на рицар, в своята чест на Ланистър и в честта си на заклет брат на Кралската гвардия. Закълни се в живота на сестра си, в живота на баща си и на сина си, закълни се в старите богове, както и в новите, и ще те върна на сестра ти. Откажеш ли, ще ти взема кръвта. — Спомни си как стоманата бодеше ребрата му, когато тя извъртя острието на меча.

„Интересно какво ли ще каже Върховният септон за светостта на клетви, положени когато си пиян, прикован към стена и с опрян в гърдите меч?“ Не че Джайм много се интересуваше от мнението на дебелия мошеник или от боговете, на които той твърдеше, че служи. Спомни си и ведрото с изпражнения, което лейди Кейтлпн изрита в килията му. Странна жена — да довери дъщерите си на човек, чиято чест не струва колкото едно говно. Въпреки че му се доверяваме колкото може по — малко. „Тя възлага надеждите си на Тирион, не на мен.“