Ларк искаше да удвоят бройката, но какво да чакаш от един отхранен с миризлива риба тъпак? Една дума прошепни в погрешно ухо и докато се обърнеш, скъсили те с една глава. Не, четиринайсет си бяха добра бройка, достатъчно да свършат каквото трябва, но не толкова много, че да не могат да опазят тайната. Чет лично беше подбрал повечето. Пол Дребния беше един от тях: най-силният мъж на Вала, нищо, че беше по-муден от умрял охлюв. Веднъж беше счупил гръбнака на един дивак само като го гушнал. С тях беше и Камата, наречен така заради любимото си оръжие, както и дребният сивокос старец, когото братята наричаха Меката стъпка, изнасилил сто жени на младини — хвалеше се, че никоя нито го видяла, нито го чула преди да си мушне оная работа между краката им.

Планът беше на Чет. Той беше умният — нали служеше цели четири годинки на стария майстер Емон преди онова копеле Джон Старк да го разкара, та да може работата да се даде на приятелчето му, онова дебело прасе. Когато тази нощ убиеше Сам Тарли, смяташе да му прошепне: „Предай любовта ми на лорд Сняг.“ Ей тъй, право в ухото, преди да клъцне гърленцето на сир Прасчо и кръвта му да забълбука през дебелите пластове лой. Чет ги знаеше гарваните, с тях щеше да се оправи не по-зле, отколкото с Тарли. Само като му опре ножа, и оня страхливец щеше да си опикае гащите и да му заломоти за милост. „Да се моли, хич няма да му помогне.“ След като му разпореше гърлото, щеше да отвори кафезите и да изкъшка гарваните, тъй че до Вала да не стигне никакво съобщение. Меката стъпка и Пол Дребния щяха да убият Стария мечок, Камата трябваше да се оправи с Блейн, а Ларк и братовчедите му щяха да усмирят Банън и стария Дивен, че да не им тръгнат после по дирите. Бяха заделили и храна за два дни, а Донел Сладура и Куция Карл щяха да са приготвили конете. Пукнеше ли Мормон, командата щеше да мине в ръцете на сир Отин Витърс, а той беше старец, взел-дал, отпиши го. „Преди да съмне ще хукне към Вала и хич няма да заделя хора да ни търсят.“