Псетата го теглеха настървено през дърветата и Чет скоро видя щръкналия през зеленилото Юмрук. Денят беше толкова мрачен, че Стария мечок бе заповядал да запалят факли и сега големият им кръг гореше по пръстена на стената, увенчала върха на стръмния скалист хълм. Тримата нагазиха през потока. Водата беше леденостудена, по повърхността се носеха дебели парчета лед.

— Аз ще взема да хвана към Брега — сподели Ларк Сестриния. — С братчедите. Ще си направим една лодка и ще запрашим към Сестрите.

„И като се върнете у дома, ще разберат, че сте дезертьори и ще ви клъцнат тъпите глави“ — помисли Чет. Изречеш ли си веднъж думите, връщане от Нощния страж нямаше. Където и да идеш в Седемте кралства, ще те хванат и ще те убият.

Оло Рязаната ръка пък говореше, че щял да отплава за Тирош, където според него на хората не им режели ръцете зарад малко честно крадене, нито те пращат да мръзнеш цял живот на края на света, ако те хванат в леглото с жената на някакъв си рицар. Чет беше премислял дали да не замине с него, само че не им знаеше скапания мазен език. А и какво да прави в Тирош? Нали беше отраснал в блатото на Хаг, не можеше да се похвали с някой свестен занаят. Баща му беше изкарал целия си живот в копане по чужди ниви и в събиране на пиявици. Събличаше се гол, само с една стегната кожена препаска, и газеше в тинестите води. Излизаше покрит с пиявици от гърдите до глезените. Понякога караше Чет да му помогне да свалят пиявиците. Веднъж една се беше лепнала на дланта му и погнусен, той я смаза в стената. Заради това баща му го пердаши до кръв. Майстерите изкупуваха пиявиците по дузина за петак.

Ларк можеше да се върне у дома си, щом иска, проклетият тиро-шец също, но не и Чет. Хич да не го видеше повече скапаното блато на Хаг, по-добре. Той си беше харесал дома на Крастър. Щом Крастър си живееше там като лорд, защо не и той? Щеше да е майтап.