„С нас няма да се занимава, не и Витърс, той ще иска само да си опази кожата.“ Виж, Торен Малък лес щеше да държи да атакуват, само че сир Отин беше много предпазлив, а той беше старшият. „Пък и ще е все едно. Ние да се разкараме веднъж, Малък лес да си атакува когото ще. На нас кво ни пука? Ако никой от тях не се върне на Вала, никой няма и да ни търси, ще помислят, че сме загинали с останалите.“ Тази мисъл беше нова и за миг го изкуси. Но затова трябваше да убият и сир Отин, и сир Маладор Локи, за да вземе командата Малък лес, а двамата ги пазеха много добре и денем, и нощем… не, рискът беше твърде голям.

— Чет — рече Пол Дребния, докато се тътреха по каменистата пътека между смърчовете и високите борове, — ами птицата?

— Каква проклета птица пък сега? — Само това му трябваше, една овча глава да му дрънка за някаква птица.

— Гарвана на Стария мечок — каза Пол Дребния. — Ако го убием, кой ще му храни птицата?

— На кой му пука бе? Убий я, ако щеш.

— Птицата не ща да убивам — заяви едрият мъж. — Само че тя говори. Да не вземе да каже кво сме направили?

Ларк Сестриния се изсмя.

— Дребен, задръстен си като стена на замък.

— Ти да не приказваш така, че… — изръмжа му Пол Дребния.

— Пол — заговори кротко Чет преди грамадният мъж да се е ядосал, — когато стареца го намерят в локва кръв със срязано гърло, няма да им трябва птицата да им казва, че някой го е убил.

Пол Дребния помълча, докато разбере какво му казват.

— Прав си — призна той накрая. — Мога ли тогаз да я задържа птицата? Харесва ми тоя гарван.

— Твой е — каза му Чет само колкото да го накара да млъкне.

— Винаги можем да го изядем, ако огладнеем — подхвърли Ларк. Пол Дребния пак се навъси.

— Ти да не си посегнал да ми ядеш птицата, Ларк! Да не си посегнал.