Можех да си спомня всичко, макар че щеше да бъде чиста лъжа, ако кажа, че се опитвах да го изживея отново.

Казах тихо, като се подсмивах:

— Зигфрид, там има силна болка и вина, и мъка. Не мога да ги контролирам.

Понякога му пробутвам нещо такова, като му съобщавам някоя болезнена истина с тон, с който се поръчва на келнера да донесе още една чаша ром. Този трик прилагам, когато искам да го отклоня от някоя от неговите атаки. Мисля, че номерът не мина. В Зигфрид са вградени много хичиянски електронни схеми. Той е много по-добър от роботите в Института, в който ме лекуваха при онази случка. Непрекъснато контролира всички физически характеристики на тялото ми: електропроводимост на кожата, пулс, активност на бета вълна и прочие. От сензорите монтирани върху ремъците, с които съм завързан към постелката, той отчита силата, с която се мятам по пода. Пак със сензори отчита силата на гласа ми, а чрез спектрално сканиране и обертоновете. Освен това разбира и значението на думите, които изговарям. Зигфрид е изключително интелигентен, макар че е робот.

———————————————

321 ,S, Не зная защо продължавам 17,095

с тези сеанси. 17,100

Sigrid. 17,105

323 IRRAY. ЗАЩО. 17,110

324 ,С, Аз те възстановявам, Роби, 17,115

вече са ти слагани 17,120

три стомаха и, чакай да помисля, 17,125

почти петдесет метра 17,130

черва. 17,135

325 ,С, Язви, рак. 17,140

326 ,С, Нещо изглежда, 17,145