От долната страна на масата се отделиха четири израстъка и дружно докоснаха земята.

— Коренната фаза — обясни Юрков. — Въздухът предоставя на нашето отроче азот, кислород и въглерод. Останалите необходими вещества то, както подобава на всяко порядъчно растение, си взима от почвата. А моят излъчвател играе ролята на слънце… А това е вече сегментарната фаза!

Вятърът поутихна. На метър и половина от земята се бе, образувала гладка плоскост с пет забити в почвата опори — четири в ъглите, петата, най-дебела, точно в центъра. Тревата наоколо бе покрита сякаш със скреж. Масата, заела вече солиден обем в пространството, ставаше явно стъкловидна, макар че вътрешното кипене не стихваше. Очерта се една полусфера, втора, трета. Очертаха се обемите на някакви образувания, които бързо, като в калейдоскоп, променяха повърхнините си. Издуваха се, извиваха се, после хлътваха. Една от полусферите потече и сега представляваше стена, а в средата й имаше най-обикновен, леко изпъкнал прозорец.

Вятърът съвсем стихна. Къщата продължаваше да се оформя. Сякаш вътре работеха нечии сръчни пръсти. Юрков отдавна бе оставил излъчвателя и разсеяно гледаше встрани, дъвчейки някаква сламка.

Слънцето изпълзя от облака и първият ярък лъч се отрази в кристалните плоскости на прозорците, огря извитите стени, очертаха се сенките, сякаш изкусна четка бе положила последната си мазка.

— И така — Юрков погледна часовника си, — само за седемнадесет и половина минути. Честита ви нова къща.

— Да-а… — вирнал брадичка, Смолин оглеждаше къщата. — Ембриотехниката, както виждам, е отишла много напред. Каква бързина и точност!

— Стараем се — Юрков сдържано се усмихна. Впрочем, главното в случая не е скоростта. Изобщо класическата ембриотехника е вече отминал етап.

— Отминал ли?

— Основният принцип си е същият — да вършим всичко както природата, да го правим дори по-добре от природата.