Съвпадат и основните начини на строителство. Зародиш, семе, клетка, в която е заложена цялата генетична програма за развитието на организма, както в жълъда е скрит бъдещият дъб. Храненето и растежът са за сметка, така да се каже, на местните материали — въздуха, почвата, водата, енергията на слънцето… тоест на излъчвателя, но това не е съществено. С една дума, аналогията е пълна, освен скоростта — тя е милион пъти по-голяма. Човек ускорява всичко, до което се докосне. Не е ли така?

— Всичко ли? И себе си значи. — Смолин недоверчиво поклати глава. — Но вие не отговорихте на моя въпрос.

— Имайте търпение. Вие не само ще чуете, но и ще видите отговора.

— Ще го видя ли?

— Така, както виждате тази къща.

— Тогава защо да не направим това сега?

— Първо трябва да ви покажа къщата, а ние не можем да пристъпим прага, докато там не се установи термодинамично равновесие. И второ — моите прадеди не случайно са били амбулантни търговци — аз обичам да се похваля със стоката си!

— Стока ли казвате? Отдавна не бях чувал този архаизъм.

— Архаизъм е наистина. И все пак не е без значение това, дали тази хижа ще ви хареса. Повярвайте ми, сравнението не е чак толкова нелепо.

— Дълго ли ще говорите с недомлъвки?

— Отначало нека да обобщим най-главното. Обожавам последователността! Вие искахте да поживеете и да поработите в усамотено и красиво място. Така ли? Така. Избрахте мястото, ето ви и къщата. Харесва ли ви?

Смолин кимна. Къщата приличаше на изящна раковина, охранявана от брезите. Макар да беше издигната над земята и опорите да изглеждаха хилави, не се получаваше впечатление за неустойчивост. Коя бе причината? Не в стълбата, която се спускаше от входната врата. Очевидно криеше се в пропорциите. Къщата просто се включваше в околния пейзаж. В нея имаше характерната за творенията на природата естественост. Да, създателите й умееха да работят с размах и вкус.