Срокът за зареждането й наново зависи от вашите потребности и състоянието на небето. Освен това къщата разполага и с малък запас активационна енергия, която се е натрупала по време на строителството. Но това е дреболия, както впрочем и светлината на слънцето. Истинското сърце на къщата е тук! Сега да разгледаме помещенията. Моля.

Стаите бяха две — по-малката предназначена за кабинет, по-голямата — за спалня. Кехлибарените плоскости на стените отразяваха слънчевата светлина, струяща от прозорците. Отблясъците се събираха в извития кремав таван като в чаша. В спалнята, на огромен стереоекран, се поклащаха сенките на брезите. В стаите нямаше никакви мебели. Смолин вдигна вежди.

— Мисломебели ли?

— Да.

Юрков махна изящно с ръка. Подът се изду, образува облегало и седалка — Юрков, без да се огледа, се отпусна в оформилото се вече кресло.

— Не ви ли харесва?

— Не казвам, че не ми харесва. Но по-просто е да се поставят обикновени мебели. Ще се спести излишно изразходване на мускулна и мисловна енергия.

— Преувеличавате — с незабележимо движение Юрков преправи креслото си и сега почти се излегна в него. — Не е толкова сложно и трудно. По-добре ли е да мъкнем цялата обстановка със себе си? Две премествания са равни на един пожар, са казвали едно време. Впрочем не намирате ли, че светлината е прекалено рязка? Не взехме пердета, но…

Юрков капризно присви очи. Кристалът на прозореца, оставайки все така прозрачен, мигновено потъмня и светлината в стаята стана по-приятна, разсеяна.

— Тънка работа — призна Смолин.

— Това не е нищо! — скочилият Юрков имаше вид на фокусник, в ръкава на който потрепва гълъб… — Елате, тук се вижда колко е тънък биолитът на прозореца. А какво ще стане при по-силен удар? Ако се разлудува дете? Затича се, блъсне се… Все пак височината е към два метра. Да възпроизведем положението. Аз имам по-голяма маса от едно дете, затичвам се… Не гледайте мен, а прозореца! Едно, две…