По-добре да я наречем консервна кутия. Функционално нашата къща е организъм. И като всеки организъм тя се стреми да поддържа в себе си оптимална среда. Принципът на хомеостата. Никоя друга къща не е способна едновременно да се самоподдържа и да произвежда всичко необходимо за човека — да се самозащищава, както стана с прозореца, и да охранява човека. Растение, чиито реакции са ускорени милион пъти. Нека вилнеят бури, да стават земетресения, враг да ви напада с оръдия — можете да спите спокойно. Къщата ще пусне допълнителни корени, мигновено ще уплътни стените си, с една дума — ще се приспособи към новите условия.

— Прекрасно жилище за бурните планети…

— Идеално!… Ето по кое се различава нашата къща от всички творения на природата и техниката. Растението съществува само за себе си. Машината изцяло ни принадлежи, но уви, тя е инертна материя. Ние кръстосахме двата типа еволюции, взехме достойнствата им и премахнахме недостатъците. Основната програма за жизнената дейност на къщата е да обезпечава нуждите на човека като свои собствени. Ако тя имаше поне проблясък на разум, би ни осъзнала като своя най-важна част. Душа, ако искате. Въздухът — за нас, водата — за нас, топлината, безотказността и изменчивостта на това „тяло“ — всичко, всичко е само за нас.

— Гениално! — не издържа Смолин. — А как сте с галушките?

— С к-какво? — Юрков се закашля. — Какви галушки?

— Със сметана. Същите онези, които скачали в устата на Пацюк. Не помните ли? Имало някога, много отдавна, такъв писател — Гогол, знаете ли го? Той е, написал това.

Юрков рухна в едва успялото да се разгъне под него кресло.

— Да-а — проточи той, гледайки замислено Смолин. — Каквото повикало, такова се и обадило. Запознават те с чудото на техниката, а в отговор ти… Откровена и ярка реакция, благодаря.

Смолин се обърка.

— Извинете, аз може би доста рязко… — Той смутено се изчерви. — Не знам какво ми стана. Простете! Вие така обожавате своята рожба, че разбира се…