— Да не би да си имаме работа с цяла армия?

— Ще си имаме работа с един-единствен човек — отвърна Щаупиц, който беше приближен на господин Пейрол, довереника на принц Филип дьо Гонзаг.

Силен взрив от смях посрещна думите му. Кокардас и Паспоал се смееха най-гръмогласно от всички, но кракът на нормандеца не мърдаше от ботуша на гасконеца, което означаваше: „Остави това на мен.“ Паспоал наивно полюбопитствува:

— И как се казва този великан, който ще се бие сам срещу осмина?

— От които всеки един, бог ми е свидетел, струва колкото половин дузина юначаги! — добави Кокардас.

— Това е херцог Филип дьо Ньовер — отговори Щаупиц.

— Но за него се говори, че вече е пътник! — извика Салдан.

— Че агонизира! — добави Пинто.

— Че е немощен, грохнал, охтичав! — добавиха другите.

Само Кокардас и Паспоал не пророниха нито дума. Паспоал бавно поклати глава и отмести чашата си. Гасконецът го последва. Внезапната им сериозност веднага привлече всеобщото внимание.

— Какво има? Какво ви става? — посипаха се отвсякъде въпроси и всички забелязаха как Кокардас и помощникът му мълчаливо се спогледаха.

— И таз хубава! Какво, по дяволите, означава това? — изумен се провикна Салдан.

— Човек би казал, че имате намерение да се оттеглите от играта — обади се Фаенца.

— И няма да е далеч от истината, гълъбчета мои — сериозно отвърна Кокардас.

Същинска буря от въпроси заглуши гласа му.

— Виждали сме Филип дьо Ньовер в Париж — тихо каза брат Паспоал. — Идваше в нашата зала. Такъв умирающ ще ви създаде доста главоболия!

— На нас?! — извикаха всички в един глас и пренебрежително повдигнаха рамене.

Кокардас обгърна с поглед присъствуващите и рече:

— Виждам, че никога не сте чували за секретния удар на Ньовер.

Веднага всички се превърнаха в слух и зрение.

— Ударът на стария метр Делапалм — намеси се Паспоал, — с който той натръшка седмина опитни фехтовачи от Рул до портата „Сент-Оноре“.