— Секретните удари са дивотия! — провикна се Касапина.

— Пъргав крак, точно око, добър гард и секретните удари ме интересуват толкова, колкото и ланшния сняг! — обади се бретонецът.

— Гръм да ме удари, приятелчета! — гордо заяви Кокардас-младши. — Мисля, че имам и пъргав крак, и точно око, и добър гард…

— Аз също — додаде Паспоал.

— По-пъргав крак, по-добър гард и по-точно око от когото и да било измежду вас…

— И ако настоявате — промълви Паспоал с обичайната си кротост, — ние сме готови да ви го докажем и на практика.

— И въпреки това за мен ударът на Ньовер не е дивотия — продължи Кокардас. — Бях победен и то в собствената ми академия… Представете си само!

— Същото постигна и мен.

— Бях засегнат точно в челото, между очите и то три пъти последователно…

— И мен три пъти — между очите, точно в челото!

Този път шестимата наемници внимателно слушаха. Вече никой не се смееше.

— Но в такъв случай това не е секретен удар, а магия — обади се Салдан и се прекръсти.

Бретонецът пъхна ръка в джоба си, където навярно имаше зърно от броеница.

— Добре са направили, че са викнали всички ни, гълъбчета — още по-тържествено заяви Кокардас. — Говорехте за армия и лично аз бих предпочел да си имам работа с армия. Повярвайте ми, на света има един-единствен човек, който е способен с шпага в ръка да излезе на глава с Филип дьо Ньовер.

— И кой е той? — в един глас попитаха шестимата.

— Парижанчето — отвърна Кокардас.

— Ах! — възкликна Паспоал, внезапно обзет от ентусиазъм. — Това е самият дявол!

— Парижанчето ли? — недоумяваха останалите. — А има ли си име вашето Парижанче?

— Всички вие го познавате, господа. Името му е кавалер дьо Лагардер.

Изглежда това име наистина беше познато на побойниците, тъй като внезапно настъпи дълбоко мълчание.

— Никога не съм го виждал — призна подир малко Салдан.