Часовникът на главната кула отби три часа. В крайна сметка страховитият самохвалко, когото наричаха Хубавия Лагардер не се беше появил, а всъщност и не беше онзи, когото чакаха, тъй че след като първоначалното им смущение премина, нашите учители по фехтовка отново подхванаха хвалбите си.

— Ще ти кажа нещо, друже Кокардас — извика Салдан. — Бих дал десет пистола, само за да зърна този твой кавалер дьо Лагардер.

— С шпага в ръка ли? — поинтересува се гасконецът и след като отпи голяма глътка и примлясна с език, сериозно добави — Добре, любезни ми, но те съветвам в този ден да се изповядаш и да повериш душата си на бога!

Салдан накриви шапка. Истинско чудо беше, че все още не са си разменили по някой и друг пестник! Пердахът, вероятно щеше да започне всеки миг, когато Щаупиц, който гледаше през прозореца, извика:

— Спокойно, деца! Ето го и господин Пейрол, довереникът на принц дьо Гонзаг.

И наистина, откъм насипа на кон се задаваше господин Пейрол.

— Доста приказки изприказвахме и въпреки това нищо не казахме — бързо изрече Паспоал. — Знайте, приятели, че Ньовер и неговият секретен удар струват злато. Искате ли да забогатеете изведнъж?

Мисля, че не е нужно да уточняваме отговора на спътниците му.

— Ако наистина искате това — продължи той, — оставете метр Кокардас и аз да действуваме и само ни подкрепяйте, каквото и да кажем на Пейрол.

— Съгласни сме! — провикнаха се всички в един глас.

— Така поне онези — заключи брат Паспоал като сядаше на мястото си, — чиято кожа тази вечер няма да бъде надупчена от шпагата на Ньовер, ще могат да заръчат опело за покойниците.

В този миг влезе Пейрол.

Паспоал го приветствува пръв като раболепно свали вълненото си кепе. Останалите го поздравиха по същия начин. Пейрол носеше в ръка голяма кесия пари. Той шумно я тръсна върху масата и рече: