— Дръжте, юнаци, ето ви кърмата! — След туй ги преброи с поглед и продължи: — Отлично, виждам, че всички сте налице! Искам да ви кажа няколко думи за работата, която трябва да свършите.

— Слушаме ви, драги господин Пейрол — заяви Кокардас и се облакъти на масата. — Има си хас!

— Слушаме ви — повториха останалите. Пейрол зае позата на оратор.

— Тази вечер към осем часа — започна той, — по пътя, който минава точно под прозореца, ще дойде един мъж на кон. След като мине през прохода в крепостния ров, той ще завърже коня си за гредите на моста. Сега погледнете натам, виждате ли прозореца под моста, затворен с дъбови кепенци?

— Разбира се, драги ми господин Пейрол — отвърна Кокардас. — Гръм да ме порази! Та ние не сме слепи.

— Мъжът ще се приближи до прозореца…

— И точно в този момент ние ще го заговорим, нали тъй?

— И то много учтиво — прекъсна го със зловеща усмивка Пейрол. — Така заслужено ще спечелите парите си.

— За бога! — провикна се Кокардас. — Ама че шегаджия бил този господин Пейрол!

— Не ще и дума, но все пак се надявам, че няма да ни напуснете веднага?

— Много бързам, приятели мои — отвърна Пейрол, готвейки се да се оттегли.

— Как тъй?! — удиви се гасконецът. — Без да ни кажете името на оногова, когото трябва да… заговорим?

— То не ви интересува.

Кокардас намигна и сред групата на дуелистите веднага се разнесе недоволно мърморене. Особено много се стараеше Паспоал, който се престори на ужасно засегнат. Кокардас продължи:

— Без дори да ни кажете името на достопочтеният благородник, за когото работим?

Пейрол се спря и го изгледа. Върху длъгнестото му лице се изписа безпокойство.

— Че какво ви засяга това? — попита той, като се опитваше да си придаде високомерен вид.

— Много ни засяга, драги ми господин Пейрол.

— Но щом като ви се плаща добре?…

— Може би смятаме, че не сме достатъчно добре платени, любезни ми господин Пейрол.