Ейделман бе чувал за предсказанието, така както го знаеха всички в Стауз Конърс, а може би в целия щат. И никой не повярва. Над такива неща е леко да се присмееш, особено ако се вземе под внимание, че предсказанието на доктор Бернхъм съвпадна с излизането на знаменитата книга за земетресението в Лос Анжелис — земетресение, което той не бе могъл да предскаже. Над книгата му издевателствуваха всички утринни комедийни шоута. Да, освен това и тази нелепа точност… По думите на Джейк Бернхъм, земята трябваше да потрепери в сряда, на двайсет и трети март, точно в пет часа сутринта и именно в град Стауз Конърс, щат Мисури.

Когато в новините съобщиха за предсказанието, жителите на града повдигнаха рамене и сякаш като че ли нищо не се е случило се върнаха към обичайния си живот. И Ейделман постъпи точно така.

Но само до миналата нощ. До този сън.

Той сънува, че стои на външния вход на старата, олющена къща, която бе наследил от майка си. На двора бе ясно и слънчево. Пред вратата видя Сидни, беше облечена с униформената си престилка. Косите на девойката искряха от слънцето, некрасивото й лице светеше от радост. Тя се усмихваше, а зъбите й бяха бели-бели.

Ейделман се спусна към нея откъм входа на къщата и тръгна по пропуканата, обрасла с трева пътека. Земята се разклати под краката му — така, както късче хартия кръжи в въздуха при затишие или както се разбягват кръговете от камък, хвърлен в спокойна вода. Чувството бе такова, че сякаш планетите се бяха откъснали от котвата си. Той дочуваше как къщата зад него се руши. Гредите й трещяха и се чупеха като сухи пистолетни изстрели, а мертеците се разцепваха със звук на скъсани сухожилия. Мазилката, която се сипеше, шумеше като изсъхнали листа.

Ейделман дочу всички тези звуци и ги възприе с част от съзнанието си, но те му се струваха далечни и незначителни, като шум от превозни средства по оживена улица. Цялото му внимание се прикова към Синди и към открилата се в земята широка цепнатина, която ги разделяше.