Той събра от стаята на майка си радио и преносим телевизор. Върху една от табуретките бе поставено в чаша и събираше прах изкуствено чене, забравено на това място преди шест години, но то явно не го заинтересува. Ейделман видя върху масичката за игра на карти стара шевна машина „Зингер“, която сигурно бе прекарала на това място десетилетие и реши да я вземе. Върху дебелия слой прах, покрил масичката, остана призрачна следа. С доста труд, той успя да измъкне от гнездото на прозорец стар климатизатор. Ейделман си спомни, че го бе купил през лятото, през което майка му се беше разболяла и постоянно се оплакваше от задушната жега.
В галерията постепенно се натрупваха все повече вещи: прахосмукачки, стерео грамофон с тон-колони, лампи и три-четири вентилатора. Той взе от кухнята тостер, миксер, електрически нож и микръвълнова печка. Даже си мислеше дали да домъкне в галерията и хладилника, но скоро се отказа от тази идея — щеше да му създаде много работа. Можеше да мине и без него.
След това дойде ред на малкото, останало от баща му. Вещите му се съхраняваха в къщата от много години и със самото си присъствие напомняха, че стопанинът на дома липсва. В детството си Ейделман ги разглеждаше с часове — като частички, изпаднали от живота на баща му, чрез които се опитваше да разгадае неговия характер и причината за изчезването му. Когато стана на десет години, той разглоби електрическата самобръсначка на баща си. Извади и събра остатъците от косми, които се намираха в прозрачното й резервоарче, след това ги събра, прехвърли ги в шишенце от аспирин и дълги години ги пазеше като светиня.