Сега Ейделман, без да се замисля, прибра самобръсначката в джоба си. На дъното на чекмеджето на писмената маса преди много години бяха скрити швейцарски военен нож и часовник, чиито стрелки бяха застинали на шест и една минута. Това беше всичко останало от баща му. После той дълго седя върху края на детското си креватче и въртя ножа в ръцете си, решавайки дали ще му послужи и ако е така, по какъв начин. В края на краищата повдигна рамене, пъхна ножа в джоба си и слезе на първия етаж.

След това Ейделман измъкна от бараката в двора различни вещи, които, макар и да бяха останали от баща му, никак не се асоциираха с него. Три косачки за трева, две от които не работеха от много години, елекро-култиватор за почва, резачка за дърва и електрически ножици за подстригване на жив плет.

Тук се намираше и сандък с инструменти, който някога принадлежеше на баща му. В младостта си, Ейделман само веднъж го бе държал в ръцете си, но пръстите му и досега помнеха грапавите му плоскости и острите му ъгли.

Той вече се намираше в полумрака на източната галерия и любовно милваше с ръка сандъка. Ключалката му се отключи с акуратно изщракване. Капакът му леко се отвори на смазаните си панти и пред очите му се показаха светещи от чистота инструменти, които бяха прилежно разположени всеки във своето отделение. Ейделман обхвана с поглед помещението. Той вече беше преместил цялата мебел към широките прозорци на източната стена, така че в центъра на галерията се бе образувало много свободно място и сега то беше напълнено с много механизми. Изглеждаше така, сякаш Ейделман беше ограбил магазин за битова техника. Той се усмихна и се захвана за инструментите.

Вече се усещаше като механик.

Нощта настъпи и покри града с тъмнина. Ейделман се откъсна от работата си за момент, за да включи осветлението и да изяде сандвич. Застанал на вратата на кухнята, той го дъвчеше и наблюдаваше източната галерия.