Помещението беше затрупано с разнообразни прибори. Телевизорите със свален заден капак бяха изригнали лампи, кинескопи и кълба от разноцветни проводници. Редом бяха разхвърляни в безпорядък корпусите на тон-колоните, от които като черва висяха проводници и високоговорители. От своя наблюдателен пункт Ейделман виждаше добре акуратно разположените върху хартиена кърпа малки зъбчати колелца и други детайли от часовника на баща му. В добавка се виждаха транзистори и ремъци за предавки, пусти фасунги и свещи за запалване, нагревателни елементи и медни тръбички. Всичко, което му бе нужно.

Към полунощ машината беше запълнила пространството на източната галерия. Всеки страничен наблюдател би я взел за купчина вехтории, но само Ейделман виждаше истинските й очертания и знаеше тайния й смисъл.

Час след час, той се трудеше като навита пружина. Когато боравеше с инструментите, прибавяйки по нещо тук и там, сръчните му пръсти само се мяркаха от бързите им движения. След като постави нависоко, на върха на един прът, перките на вентилатора, той замря за миг, за да обмисли следващата си стъпка, след това отново потъна в работа. Преди настъпването на утрото, Ейделман свърза към машината тон-колоните на грамофона и надеждно ги пристегна към пода.

Той видя през прозореца как хоризонтът на изток съединява небето и земята със сивите лентички на разсъмването. Скоро щеше да стане пет часа и Ейделман работеше с настървение. Чувствайки с подметките си растящото напрежение на земята, тъй бързо завинти над машината фасунга от лампа, чийто проводник се спускаше надолу, през причудливото преплитане на стомана, стъкло и алуминий към двигателя на сенокосачката, погребан в лабиринт от разнообразни детайли.

04:56. Ейделман завива във фасунгата крушка от сто вата.

04:57. Ейделман съсредоточено се разхожда около машината, изследва съединенията й и проверява дали всичко е на мястото си. Небето става малко по-светло. В прозорците на съседните къщи се запалва светлина. Той неволно си представя хората, които живеят там: как стоят в рамките на вратите на домовете си, но все още не вярват в пророчеството, безсилни да се смирят със съдбата си.