Петък, 14 ноември. — Последните четирийсет и осем часа страдах повече, отколкото през всичкото друго време. Бурята беше кратка, но силна. При това продължава са вали като из ведро и всичко е прогизнало. Духът ми още се крепи, но започвам да се уморявам физически от тази непрестанна влага — няма слънце и нищо не съхне.

Нощес след мен се втурна една гигантска вълна, понесе ме с шеметна скорост, заля отново „Еретик“ и счупи гребното кормило. Лодката тутакси се извърта и ветрилото ми заплющява зловещо, изопвайки застрашително несръчния ми кърпеж. Хвърлям се напред, за да снема ветрилото, но паднах и раздрах палатката при единия колец. Непоправимо скъсване, и то тъкмо когато ми предстоеше да посрещна щурма на вълните. Спускам и двете плаващи котви. „Еретик“ послушно обръща гръб в обичайната посока и застава с лице срещу неприятелските сили, които я нападат непрестанно. Усещам се физически изтощен и залагайки всичко на карта, решавам да си дам почивка, която ми е крайно необходима. И тъй, затварям плътно палатката и решавам да спя двайсет и четири часа независимо от изненадите на времето или стихиите.

Изстъпленията на океана траяха десетина часа, през които моята орехова черупка се държа прекрасно, но голямата опасност не беше отминала. Тя се появи чак когато вятърът намаля и остави морето, да вилнее само. Когато вятърът и морето заедно отприщят силите си, вълните, сякаш стегнати в железни юзди, бягат, без да се разбиват, ала щом останат сами на себе си, сякаш много по-трудно укротяват гнева си: те рухват с цялата си тежест, смазвайки всичко по пътя си.

Събота, 15 ноември, 13 ч. и 30 мин. — Използвам дъжда, за да пиша малко. Остават ми само две кормилни гребла. Дано стигнат. От вчера от 10 часа вали като из ведро. Нито лъч слънце. Мокър съм до кости. Всичко е прогизнало. Невъзможно е да подсушиш каквото и да било. Спалният ми чувал е заприличал на парцал за дъски. Невъзможно да определя местоположението си. Нощес времето беше такова, че в един момент се попитах дали не е дошъл краят ми. За щастие вятърът, който духа, е наистина пасат. Напредвам добре, дори прекалено бързо от време на време. Дали не е опасно за ветрилото ми?