
Когато още на втория ден от тръгването си се измокрях пелият, аз открих, че дрехите, макар и мокри, задържат телесната топлина. Бях облечен като най-обикновен корабокрушенец — с панталон, риза, пуловер и сако.
Опитът ме научи да не се смея на булонските събирачки на миди и скариди, които обличат най-топлата си рокля, обуват най-дебелите си вълнени чорапи, най-затворените си обувки и тъй влизат в морето.
Втората седмица започна с празник, който леко ми помрачи настроението. Рожденият ми ден. Когато пристигнах в Барбейдос и ме питаха за възрастта ми, бях свикнал да отговарям:
„Навърших двайсет и седем години в морето…“
Все пак съдбата се показва благосклонна към мен и ми направи подарък за празника. Въдицата, завързана за една връвчица, се влачеше след лодката. Внезапно една голяма птица, която англичаните наричат sheakwater
За първи път в живота си ядях сурова птица, но в края на краищата нали преспокойно си ядем сурово кълцано месо — защо да не ядем тогава и сурова птица? Разделих я на две — едната половина за днес, а другата сложих на слънце, да съхне за следващия ден. Напразно се надявах, че най-после щях да хапна нещо, което да няма вкус на риба. Бях ужасно разочарован. Месото беше превъзходно, но имаше привкус на „морски плод“.
На 28 октомври се случи едно произшествие, което щеше да доведе до печални последствия, но аз не подозирах нищо тогава. Счупих гривната на часовника си, който автоматично се навяваше от движенията на китката. Закачих го с безопасна отпред на пуловера си, мислейки, че ще продължи да се навива и така, но движенията, които правех в лодката, бяха недостатъчни. Скоро той спря и вече беше много късно да го навивам. Ставаше абсолютно невъзможно да определям със сигурност местоположението си спрямо запад, сиреч посоката на островите, до които исках да се добера. Тази случка ми показа колко е неразумно да живея ден за ден, да правя каквото си искам, да не зная предварително какво трябва да върша. Незабавно реших да си направя режим. Мисля, че е извънредно важно човек да бъде господар на действията си, а не роб на случайностите.
