А сега лишенията и заседналият живот ме бяха изтощили. Колко ли щях да издържа? Незабавно изоставих възглавничката и заплувах с бесен кроул. Струва ми се, че никога, дори по време на състезанието ми в Лас Палмас с господин Боатьо — бащата, не съм бил тъй бърз! Най-напред успях да скъся разстоянието, което ме разделяше от моята лодка, но повече не напредвах. Тогава видях изведнъж, че „Еретик“ забавя ход, настигнах го и с мъка се качих на борда. Въжетата на плаващата котва се бяха развързали като по чудо. Бях изтощен психически и физически. Дадох си клетва, че това ще бъде последното ми къпане през пътешествието.

Акулите често ме посещават, но аз им свикнах и се отнасям с най-голямо презрение към тях. Какви страхливки! Какви страхопъзли! Малко да ги чукнеш по носа и побягват. Ето как се развива действието: приближава се някоя акула и почва да трие муцуна в лодката ми; тогава аз грабвам веслото и я халосвам по главата; тя офейква светкавично бързо и без да чака втори удар, се спуска в дълбочините. Моите златоперки сигурно не са скучали — защото колчем се яви акула с подобна големина, те изчезват благоразумно. Изглежда, изпитват истинско уважение към мен, защото стават все по-многочислени край „Еретик“.

Сигурно лодката е твърде интересна и полезна за компания, защото сега съм заобиколен от истински аквариум. Никога в живота си не съм виждал толкова риба, дори в аквариума в Монако. Онези, които ми предрекоха, че няма да мога да ловя риба, имат много здраве!

Още мога да слушам радио през нощта, но то отслабва все повече, само някакъв шепот се чува вече. Налага се да залепям ухо на апарата. Ставаше невъзможно да чуя точното време, за да разбера къде се намирам. Не умея да използвам Полярната звезда, пък и огледалата на секстанта ми са помътнели от морската вода, не можеха да я отразят, понеже светлината й не беше достатъчно силна. Изгубих всякаква връзка със сушата, не слушам и новини — дори понятието човешки глас се заличава.