Кейн също ми звучеше познато. Много познато.

Ерик, Джулиан, Кейн, Коруин. Имената се въртяха из главата ми и по едно време ми се видя ужасно трудно да ги задържам в мен.

— Това беше толкова отдавна… — ми се изплъзна, почти неволно и изглежда беше самата истина.

— Коруин — каза тя, — хайде да не се залъгваме. Ти искаш нещо повече от безопасност, знам. И все още си достатъчно силен, за да извлечеш полза от всичко това, ако си изиграеш правилно картите. Нямам представа какво си наумил, но вероятно бихме могли да сключим някаква сделка с Ерик.

Сега множественото число очевидно включваше друга комбинация. Беше стигнала до нови заключения по отношение на моята стойност в това, което ставаше. Видяла бе възможност самата тя да се облагодетелства по някакъв начин, можех да се обзаложа. Усмихнах се, съвсем леко.

— Затова ли дойде тук? — продължи тя. — Имаш предложение за Ерик, нещо, което изисква намесата на посредник?

— Може и да имам — отвърнах аз, — след като го обмисля още малко. Все пак твърде скоро съм се възстановил и трябва още доста да поразсъждавам. Исках да се намирам на най-подходящото място, обаче, откъдето бих могъл да действам бързо, ако реша, че интересите ми съвпадат с тези на Ерик.

— Внимавай — предупреди ме тя. — Знаеш, че ще му докладвам всяка твоя дума.

— Разбира се — казах, макар да не го знаех изобщо и бързо направих с налучкване нов опит да се подсигуря, — освен ако се окаже, че твоите собствени интереси съвпадат с моите.

Тя смръщи вежди и между тях се появиха малки бръчици.

— Не съм сигурна, че разбирам какво предлагаш.

— Все още нищо не предлагам. Просто говоря съвсем открито и честно с теб и ти казвам, че не съм взел решение. Не съм убеден, че искам да сключа сделка с Ерик. В края на краищата… — оставих изречението недовършено нарочно, защото не знаех какво повече да кажа, макар и да усещах, че трябва да добавя нещо.

— Някой ти е предложил алтернатива? — Тя внезапно скочи и стисна свирката. — Блийс! Разбира се!