Съдържателят наговори няколко празнословия от рода на любезност, голяма чест, благодарност и т.н., после бързо се отдалечи. Няма и три минути по-късно се върна в съпровод на своя съучастник.

И сега се започна един малък запой, който на безхитростния наблюдател определено би направил впечатление на задушевност, непринуденост и миролюбивост. французинът пиеше много и бързо и опитваше по всякакъв начин да подтиква англичанина да не остава по-назад. Не след дълго стомната показа дъно, което даде на третия от съюза възможност малко да се покаже. Следващата кана поръча той за своя сметка. Сър Дейвид, който иначе не позволяваше някой да му плаща, този път не възрази. Та нали знаеше какво се има предвид. На практика трябваше да е «за сметка на заведението», но накрая той все пак щеше да плаща пиячката.

Французинът всячески се стараеше да развлича Линдсей. Бръщолевеше за какво ли не. После се осведоми за пътните планове на англичанина.

«Well! — помисли сър Дейвид. — Сега танцът може да започне! Нямам никакво желание да пилея повече време тук и да се напивам. Да вземе този въпрос като ключова дума!»

— Оттук — каза гласно — ще държа южен курс, през Суецкия канал ще отида в Червено море, ще акостирам по-нататък в Аден и накрая ще легна на котва в някое индийско пристанище.

— Значи Страната на чудесата ви е завъртяла главата! — кимна французинът. — Мога да го разбера. Или пътувате по сделки?

— Сър Дейвид Линдсей търговии не върти.

— Пардон!

— Искам да усъвършенствам в Индия вродените си психически способности. — Забелязвайки лишените от разбиране, въпросителни погледи на своите слушатели, той продължи сериозно и важно: — Вероятно ви е известно, че жреческата каста в Индия съхранява разни тайни знания за свръхсетивни явления и сили. Тя всъщност не позволява на никой външностоящ да проникне в нейната среда. Но аз разполагам с бляскави връзки. С мен ще бъде направено изключение, още повече, както вече казах, че имам вродени необикновени психически способности.