По-нататък не стигна. Разобличените нехранимайковци скочиха.

— Куче, ти си чул!

— Почакай, ще има да се каеш!

Поискаха да се нахвърлят върху сър Дейвид, ала незабавно отскочиха, виждайки дулото на неговия револвер да зейва срещу тях.

— Стой!

Те останаха на едно място.

— Едно-единствено движение още и ще стрелям!

Не помръдваха. Но ругаеха, проклинаха и заплашваха. Междувременно англичанинът направи две крачки назад. Остави чадъра да се плъзне надолу, посегна с лявата ръка назад и отвори вратата.

— Моите почитания, мосю! Поздравете от мен дервиша Осман! Парите за виното ще сложа вън на прага. Останете със здраве и съхранете добър спомен за мен!

С едно бързо обръщане той се намери отвън, завъртя ключа — че той бе пъхнат в ключалката, беше видял на влизане, — хвърли една банкнота пред вратата и се измъкна безшумно на двора. Отбягна предната стая, за да не се сблъска с дервиша.

Зад него се надигна яростна гюрултия. Заключените опитаха да изкъртят вратата. Това скоро щеше да им се удаде, а и беснеенето им щеше да привлече някого на помощ. Ето защо сър Дейвид трябваше да побърза да изчезне от арената на своето приключение.

Той намери един изход към улицата и тъй като ненапразно бе проучил толкова внимателно градския план, без мъчнотии откри и обратния път към своята яхта. Равнодушно, сякаш е оставил зад себе си възможно най-скучната разходка, се прехвърли по трапа отново на борда.

Втора глава

Един немски художник

На следващия ден Дейвид Линдсей отново излезе на приключения. Вчерашната преживелица при гръцкия кръчмар му се бе харесала. Само че за всеки случай той взе друго направление. Изглежда все пак не смяташе за препоръчително да се мярка пак на пътя на двамата си събратя по чашка от миналия ден.