— Ако действително възнамерявате нещо подобно, то това в никой случай няма да стане по начина, както сте го замислил.

— Че как другояче? Говорете, де! Вие ми харесвате и ще ми е приятно да чуя мнението ви. Well!

— Имам предвид, че преди всичко би трябвало да установите връзка с някой обигран мъж, запознат в подробности с тукашните условия.

— Много право! Но не познавам такъв мъж. Бих му заплатил добре, много добре… Кажете, да не би вие самият да сте добре запознат?

При това повдигна очаквателно тънките си вежди.

— Вече от три години обхождам Турция, а тук се намирам от девет месеца.

— Великолепно! Не бихте ли проявил желание да ми съдействате?

— При определени обстоятелства, да.

— Какви обстоятелства имате предвид?

— За да говоря за тях, би трябвало по-добре да ви познавам. При такова едно приключение човек лесно може да си сложи главата в торбата. От друга страна, аз обичам опасността и често съм я търсел с единственото намерение да упражня и изпитам силите си, но…

Той се канеше да продължи, ала англичанинът прекъсна въодушевено думите му:

— Силите да упражни! All right! (Чудесно!) И аз ще упражня моите тук, в Константинопол. Слушайте, вие сте моят човек! Yes. Богат ли сте?

— За съжаление — не.

— Нищо не вреди! Изровете някое приключение, някое чисто турско, повече нищо! За всичко друго ще се погрижа аз самият. Плащам добре, много добре! Well!

Паул Норман се загледа замислено надолу. След известно време весела усмивка заигра около устните му.

— Вие сте джентълмен — отвърна — и аз ви вярвам. Добре, ще помисля и проуча… Колко време ще останете тук?

— Колко време? Колкото ми харесва. Естествено! Well!

— А къде мога да ви намеря?

— На моята яхта. Лежи долу в пристанището. Ще я откриете веднага. Носи моето име и точния ми портрет.