— Да не би така, както седите сега тук?

— Yes. Защо не? Даже много, много сполучливо съм нарисуван. Вие какъв сте, мистър Норман? Пейзажист или портретист?

— Портретист.

— Отлично подхожда за мен — ще ви позирам да ме рисувате. Искате ли?

— Ако вие го желаете.

— Хубаво. Можем да започнем още утре. Част от възнаграждението ще платя предварително. Имате разни дребни разходи, зная вече!

С тези думи измъкна дебелия си портфейл, извади от него един плик за писмо, пъхна нещо в него и го залепи. После го подаде на художника. Паул Норман се поколеба да посегне, ала сетне все пак прибра аванса, тъй като носът на Линдсей изпадна в застрашително клатушкане.

— Значи утре — каза сър Дейвид. — Преди обяд. А сега… имате ли време?

— Съвсем малко. Имам сеанс.

— А-а… някоя картина?

— Да. И тъй като вие сте толкова открит с мен, нека бъда откровен и аз. Рисувам една дама.

— Как? Какво? Да не би някоя туркиня?

— Черкезка.

— By Jove! (Дявол го взел!) Красива ли е?

— Несравнимо!

— Well. Но как стана тъй, че вие, един чужденец, имате право да гледате и рисувате тази жена или девойка?

— Работата е много проста и все пак изключително необикновена. Вие знаете, че търговията с роби е забранена. Въпреки това тя все още продължава да си съществува. Много често най-красивите черкезки момичета биват отвеждани към Стамбул, за да бъдат продавани тук на големците от султанската империя. Отсреща в Черкезкия квартал познавам един търговец на момичета, който оперира само с първокласни красавици. Неотдавна получил една млада черкезка, която определил за султана. Обърнал се към миралая на гавазите и чул от него, че тая работа така лесно не може да се осъществи. Най-краткия и сигурен път бил да се обърне към султан валиде, майката на султана, и да й представи един портрет на момичето. Тя била достатъчно свободомислеща да се съгласи на подобно нещо. Тъй като обаче сега няма мохамедански художници, търговецът се принудил да потърси някой европеец и изборът му паднал на мен.