Така че никак не се изненадвам, когато я заварвам след малко в кухнята да се тъпче с пържени яйца и шунка. Използвам, че устата й е пълна и ще не ще, трябва да ме слуша, за да повторя отново сериозно, настойчиво колко спешни са предлаганите от мен мерки. Продължавам да я убеждавам и след като се нахранва, последвайки я в спалнята.

— Ралф, миличък — започва тя, изтегнала се напряко на леглото и отдала се на приятните усещания на храносмилането, — известни са ти, не по-зле, отколкото и на мен, последните новини от Тайланд: на прага сме на втора война в Югоизточна Азия. В резултатна което само няколко седмици преди изборите квотата на популярност на Татко (така нарича президента, защото се страхува да не я подслушват, дори у дома) много е спаднала. Естествено, ще докладвам на Татко. Необходимо е да знае каква роля играе Кресби. Ако питаш мен, Татко не биваше да го изгони преди изборите. Твърде много знае тази малка пепелянка. Ралф, моля те, не прави такава физиономия! Трябва да разбереш! В политиката винаги си принуден да направиш определен избор: кое е първостепенно и кое не е. Първо трябва да се спаси Тайланд, а за да се спаси Тайланд, трябва да се спечелят изборите. Затова точно в този момент не може да се даде гласност на твоя енцефалит, прекалено дълго сме отлагали, ще бъде груба грешка, ще кажат: сега ли се сетихте да предупредите обществеността? Всички ще се нахвърлят срещу нас и Шърман ще бъде избран.

Продължавам да я убеждавам, но съвсем напразно. От любезност или просто за да смени темата, тя ме пита как е Дейв. Не е много добре. Малко е анемичен. Сега, след като съм си подал оставката и съм без работа, ще отделя може би осем дни, за да го заведа някъде. Усмихва се и тъй като усмивката й ме дразни (знам какво си мисли за отношението ми към Дейв), подхвърлям й, и то доста нападателно, дали смята за нормално една жена да няма деца.