Затварям телефона. Това е полуобещание, което вещае полумярка. Добре! Ще замина, както мислех, за осем дни и когато се върна, ако все още нищо не е сторено, смятам да действувам.
Наемам в Ямайка, в един затънтен край на Сините планини, на средно надморско равнище малка селска къща без удобства, без радио, без телевизия, в същност и без електричество, но с разкошен изглед към югоизточната част на острова.
След краткото бягство от цивилизования свят, от което се връщаме с Дейв доста живнали, кацам във Вашингтон и там, получил багажа и минал през митницата, купувам „Ню Йорк таймс“. С изумление чета на втора страница дълги откъси от моя доклад.
Трескаво купувам всички ежедневници. Преглеждам ги. Каква невероятна промяна! Преди осем дни се пишеше само за Тайланд и за президентските избори. А днес една-единствена тема: енцефалит 16. Навсякъде дълги цитати от поверителния ми доклад и обвинения — открити или прикрити — към Белия дом за преднамереното му мълчание, за пасивността му, за некомпетентността му.
Защото, естествено, данните са получени по нелегален път и за пресата, нали не е могла да се свърже с мен, няма никакво съмнение — аз съм източникът и аз самият съм минал в нелегалност. Никой, разбира се, не се изразява точно така. Достатъчно е да се каже, че съм си дал оставката и съм „изчезнал“.
Веднага щом се прибирам у дома — часът е девет вечерта — телефонирам на адвоката си, Луиджи Фабрело. Пронизителни викове в слушалката: Къде беше? Не успявам дори да отворя уста. Луиджи гръмогласно изревава: Мълчи. Идвам.
Ето го след час, застанал на прага, с мрачен поглед, с настръхнали коси, вещаещи беда, с трагичната маска на римлянин и с вечно наболата си черна и гъста брада, заради която никога не изглежда добре избръснат. Очаквай всеки момент да те арестуват, казва ми той.
След този малък театър най-после се успокоява, изслушва ме и заедно написваме, като претегляме всяка дума, декларация до „Ню Йорк таймс“, в която възстановяваме фактите. После си тръгва, величествен, с памфлета в ръка, предупреждавайки ме да не се свързвам с Анита, докато на следващия ден не излезе опровержението.