Но жените обикновено не схващат ироничността на тези свои оплаквания. Та нали навремето единственото, което ние, момчетата, искахме, бяха именно предварителни любовни игри, а момичетата не се интересуваха от тях. Те не желаеха да бъдат докосвани, галени, стимулирани, възбуждани. Дори нещо повече, в случай че все пак се опитвахме да го правим, обикновено ни отблъскваха с юмруци и ругатни. Ами тогава не е никак чудно, че не ни бива много-много в тази област. Всички ние, мъжете, изкарваме по две-три, че и повече, дълги години на формиране и затвърждаване на известни навици, като през цялото това време по доста груб и агресивен начин непрекъснато ни се набива в главите да не си и помисляме дори за подобни игрички. През периода от четиринайсет до двайсет и четири годишна възраст любовните игри се превръщат от нещо, което момчетата искат, а момичетата — не, в нещо, което жените желаят, а мъжете избягват да правят. (Поне така става обикновено. Лично аз обичам любовните игри — най-вече, защото времето, когато се стремях единствено към физически допир и ласки, е прясно в съзнанието ми.) По мое мнение, възможно най-добрата двойка е типичната жена от списание „Космополитън“ и типичното четиринайсетгодишно момче.

Ако навремето някой ме беше попитал защо съм толкова адски обсебен от желанието да сграбча част от гръдния кош на Пени Хардуик, надали щях да знам какво да отговоря. И ако някой беше попитал Пени защо е толкова адски обсебена от стремежа да ме спре, уверен съм, че и тя също щеше да започне да заеква неуверено. Какво толкова исках да получа? Та нали в края на краищата не очаквах нищо по-съществено от нея. И защо тя тогава не искаше да й бъдат стимулирани ерогенните зони? И представа си нямам. Единственото, което знам е, че ако иска, човек би могъл да открие отговорите на какви ли не сложни психологически въпроси, скрити дълбоко в раздираното от бойни стълкновения междуцарствие от появата на първото полово окосмяване до първия използван презерватив.