Пени използваше думата „обладана“. „Още ми е рано да бъда обладана“, обясняваше ми тя търпеливо, но май и с лека нотка на съжаление (сякаш бе убедена, че все някой ден — Но не и днес! — ще й се наложи да отстъпи, а когато това стане, то определено няма да й хареса), докато отместваше ръката ми от гърдите си за стохиляден път. Нападение и защита, нахлуване и отпор… Сякаш за всеки от нас женските гърди представляваха малки късчета лична собственост, които другият пол бе отнел или искаше да отнеме незаконно — всеки смяташе, че те му принадлежат по право и се бореше да ги има само за себе си.

За щастие обаче, във вражеския лагер имаше и предатели, нещо като прословутата пета колона. Някои момчета познаваха други момчета, чиито приятелки им „пускаха“ да правят с тях каквото си искат. Говореше се, че понякога тези момичета дори сътрудничели дейно на момчетата. Разбира се, навремето беше немислимо дори да си помисли човек за момиче, паднало толкова ниско, че да поразхлаби, да поотдръпне встрани, камо ли пък да свали доброволно бельото си. Такава форма на сътрудничество би била вече прекалена. Според нашите тогавашни разбирания, дейното сътрудничество на онези „дашни“ момичета се изразяваше в това да се понаместват така, че да осигуряват и да насърчават достъпа до „крепостта“. „Глътва си корема и тъй нататък,“ отбелязваше одобрително Клайв Стивинс за гаджето на брат си. На мен ми отне почти година, докато най-сетне разбера важността на тази маневра. Нищо чудно, че още помня името на първата си коремогълтачка (Джудит); част от мен и до ден днешен иска пак да се срещнем.

Ако човек надникне в което и да е женско списание, ще види отново и отново да се повтаря едно и също оплакване: мъжете — някогашните момченца отпреди десет, двайсет или трийсет години — не струват нищо в леглото. Не се интересуват от „предварителна любовна игра“; нямат желание да стимулират ерогенните зони на жената; в секса са егоистични, алчни, небрежни, груби.