Така или иначе, в действителност може би аз не съм искал чак толкова да пъхна ръка в сутиена на Пени, колкото съм си въобразявал, че искам. По-вероятно е някои от връстниците ми да са искали да го направя дори повече от мен самия. След неколкомесечни боричкания с Пени по канапета из целия град, цялата работа просто ми писна. Признах на приятел (крайно неразумна постъпка, както осъзнах впоследствие), че не стигам доникъде с Пени, а приятелят ми казал на други приятели и така станах обект на доста жесток и обиден присмех. Направих един последен опит с Пени — в моята стая, докато родителите ми бяха отишли в дома на културата да гледат някаква постановка на местната любителска театрална трупа. Приложих физическа сила — достатъчна, за да отврати и да ужаси някоя вече пораснала жена — но пак не стигнах доникъде, след което изпратих Пени до тях, като през целия път и дума не обелихме.

При следващата ни среща се държах сдържано и хладно с нея, а когато, преди да се разделим, тя понечи да ме целуне, аз се отдръпнах рязко. „Какъв е смисълът? — попитах я студено. — Това никога доникъде не води.“ А когато на другата вечер тя ме попита дали искам да се виждаме и занапред, аз извърнах поглед и замълчах навъсено. Бяхме ходили три месеца, което на нашата възраст беше равнозначно на почти стабилна връзка. (Дори родителите ни вече се бяха срещали. И се бяха харесали.) Тогава Пени се разплака, а аз я възненавидях, защото сълзите й ме караха да се чувствам гузно, което пък ме подтикна да скъсам с нея.

Започнах да излизам с Ким, за която със сигурност знаех, че вече е била подложена на инвазия и затова предполагах (съвършено правилно, както се оказа впоследствие) нямаше да има нищо против да допусне повторно нахлуване в съкровените й територии. Пени започна да излиза с Крис Томсън от моя клас — момче, което бе имало повече гаджета от всички нас, взети заедно. Бях нагазил в непознати води, а и тя също. Една сутрин, може би три седмици след последното ми спречкване с Пени, Томсън нахлу в класната ни стая: